Най-простия начин да пуснем една Internet връзка от един на много компютри в локална мрежа под Windows, без допълнителни програми и знания.

 

Всички Windows-чета след 98SE предлагат една чудесийка към самата ОС, наречена Internet Connection Sharing. В XP обаче има и един „улеснител” наречен Network Setup Wizard. Точно него ползваме, ако ни мързи да четем за мрежи и нямаме някои по-специфични изисквания към вътрешната мрежа.

Какво трябва да имаме – изградена вътрешна мрежа, свързана правилно и технически изправна. Второто нещо – източника на Internet – модем, VPN, ADSL, Lan, Wireles или какъвто и да е. Да е направена работеща и изправна връзка със съответен доставчик на тази услуга. Без тези две неща, не почваме.

Като си ги набавим, хукваме нататък. Минава се през следните етапи:

Избираме от Start бутона Settings, Network Connections

 

 

 

Виждаме следното

 

 

 

Ако тук не се е появила иконата на самия Wizard както е в този показан случай, правим следното:

От менютата отгоре, избираме Tools, Folder Options и отмятаме опцията Use Windows Classic Folders, както е показано по-долу, и минаваме нататък с OK.

 

 

Като се затвори този прозорец, вече Wizard е налице – къщичка с червено покривче и една много смешна „подземна” комуникация отдолу.

 

 

Вървим натам,  кликваме и стартираме самия Wizard. Екран първи -

 

 

 

Тук няма много какво да се избира. Може да се направи отказ. Отиваме към екран втори –

 

 

И тук няма кай знае какво, освен ако натиснете checklist for creating a network да видите ревю. Вървим нататък, където вече трябва да се гледа внимателно. Оттук избираме, компютъра на който се намираме в момента като какъв ще работи – Server или Workstation. Workstation. Server може да бъде САМО ЕДИН от компютрите в мрежата и той трябва да е този, към който е свързана Internet комуникацията. Всички останали са Workstation’s.

 

На картинката отдолу е показан избора за Server – този, който е вързан към Internet и към локалната мрежа.

 

 

На тази пък отдолу е показан избора за ВСИЧКИ Workstation’s.

 

 

 

Следващия етап е малко по-различен при Server и Workstation

При Server има повече екрани. Трябва да се „покаже” на Wizard от къде идва Internet, за да го пусне нататък. Много трябва да се внимава когато в този случай имаме връзка през Lan карта. Трябва много точно да се окаже ТОЧНО ПРЕЗ коя идва връзката. Другата автоматично ще бъде пренастроена от Wizard да „пуска” връзката и към двата компютъра.

Ето го и екранчето с една DialUp връзка към Internet и една Lan карта за локалната мрежа. Тук могат да се получат повече възможности, в зависимост от това, колко връзки има „отвън”. Но трябва да се избере точно тази, с която ще се работи. Избора на повече от една е невъзможен.

 

 

 

 

Избира се връзката, откъдето ще идва Internet и се преминава нататък. Излиза информация, за това, как ще бъде настроена Lan картата за връзка към вътрешната (локална) мрежа.

 

 

 

Отново има възможност за подробности и ако се избере changing your Internet Connection Sharing computer, се явява следващия екран, от кoйто може да се върви още „по-надълбоко” в Help-а по темата –

 

 

 

Пак казвам, че последните три екрана са САМО на компютъра Server. Вървим натам (и при двата типа компютри), като стигаме до следващото важно нещо –

 

 

 

Тук пак много да се внимава. Всеки компютър трябва да получи РАЗЛИЧНО (УНИКАЛНО) име в мрежата. Нито едно не трябва да съвпада с друго от тази мрежа. Отгоре се поставя име подсказа за компютъра, а на втория ред – УНИКАЛНОТО. Не разчитайте на разлика от малки и големи букви. Буквите (цифрите, защото може да се комбинира и с цифри, без специални знаци), трябва да са на ЛАТИНИЦА. След това пак много важно –

 

 

 

Тук се поставя името на групата, в която ще се работи. Тук е точно обратното, на горната настройка – за да се „виждат” всички като имена, компютри и т.н. във вътрешната мрежа, трябва сложеното име да е ЕДНАКВО за всички компютри. В противен случай, до компютрите можа да се „докара” само връзка към Internet, но във вътрешната (локална) мрежа „директна” връзка между компютрите няма да има.

 

Това екранче отдолу се явява само на компютъра, който е Server и при положение, че има качен SP2 или по-нов. При първата опция се дава възможност за използване на „споделени (Share)” файлове, директории, принтери и т.н., докато втората ще блокира „споделянето” в мрежата.

 

Тук вече избора е индивидуален. Минаваме нататък и виждаме, какво сме „настроили” -

 

 

 

 

Ако нещо сме „пообъркали”, се връщаме и „пренастройваме”, докато всичко стане наред. И продължаваме –

 

 

 

Тук „образно” ни се показва, как връзките се „мятат” една към друга, докато се намерят и свържат. А чисто технически – обикаля се мрежата, намира се Server, той дава индивидуален адрес (IP). И да не се намери, това си го гледаме всеки път. Стигаме и до следващия екран -

 

 

 

 

Тук ни се предлага „изработване” на дискета, с която по подобен начин да се извършат настройки на други версии на Windows, които са различни от XP и нямат този вграден Wizard. Дискетата не работи под NT и Windows 2000, така че е полезна само за 98 и МЕ в различните им версии.

Независимо какво ще изберете, стигаме до -

 

 

Няма нищо „завладяващо” и като продължим

 

 

стигаме финала. След натискане на Finish може да се наложи Restart.

 

Ако има Workstation в мрежата които са с различна ОС от XP, с направената дискета (по време на инсталиране с Wizard на Server трябва да се направи такава предварително), се пуска Wizard навсякъде, по описания по-горе начин, като първоначалното стартиране става от дискетата. Тя качва необходимата „добавка” на самия компютър. Ако се наложи преинсталиране, то става вече от самия компютър.

 

Обобщено – просто и  лесно, без знания и курсове.

Недостатъци – не става ясно от Wizard, дали връзката е направена успешно. Този начин е подходящ за малки мрежи без особени изисквания.

 

Какви проверки могат да се направят, за да се види, дали всичко е наред:

При включени абсолютно всички компютри от мрежата след инсталирането на Wizard, както е описано по-горе, от Server компютъра, Start;Run пишем:

 

 

Или вместо този адрес се слага името на компютър, включен и работещ в мрежата. Ако се получи това отдолу -

 

 

 

работата не е добре. Означава, че връзка към мрежата с компютър с този адрес няма. Тогава може да се пробва със 192.168.0.3 и т.н. За пример давам този адрес 192.168.0.2, защото обикновено той се дава на първия „свързал се” правилно към Server компютър, който е Workstation.

Ако обаче се получи това отдолу

 

 

 

значи имаме поне един свързал се правилно компютър със Server. По-нататък могат да се пробват всички компютри от мрежата, като вместо адрес е написва името им от мрежата, както е оказано при инсталацията на Wizard. Тогава на местото на адреса (посоченото в бяло), ще излиза името на компютъра.

Ако някой от тях не се „вижда”, първо да се пробва от Workstation (самия компютър, който не се е вързал) да се направи същото, като за адрес му се оказва 192.168.0.1. Това е адреса на Server и винаги когато са свързва чрез Internet Connection Sharing или чрез Wizard (който дефакто го прави връзката пак през ICS, само че автоматично) и не се променя. Ако няма „видимост” към Server, причината се търси в изградената мрежа до този Workstation, междинните кабели и връзки или в мрежовата му карта.